Rhamnia Bynata

Рамния Байната

натурална козметика с екстракт от облепиха

Блог

Вдъхновението на самотата

§

автор: Малина Антова

Сама си – от години или минути, няма значение. Седиш до прозореца, в къща с изглед към брега, в пустото зимно крайморско градче, шиеш гоблен и си щастлива. В тишината на поредния следобед, когато телефонът не звъни, котката е някъде навън и не ти се пречка в краката, до Коледа има няколко дни … просто ти е тихо и хармонично.

Или нижеш мъниста, защото от седмици го мечтаеш онова колие от Пинтрест. Или рисуваш, четеш, драскаш идеи, шиеш, плетеш… Самотата ти е най-голямата свобода, защото имаш време за творчество, което нечие дори силно желано присъствие би ти отнело.

Да, крайно време е да хванеш дрелката и да монтираш онези маниашки червени закачалки в антрето, за да не си търсиш вече пета година ключовете в последния момент. Крайно време е да направиш онази уникална лампа, която сама си измисли. Крайно време е да си ушиеш невероятната туника по модел на любимия ти дизайнер – нали следващия сезон вече няма да е актуална. Имаш толкова много свобода и не толкова много време, така че действай, момиче. Ти поне си късметлийка, че пълниш самотата с действие, не с хленчене, безкрайни телефонни диалози с комшийката или индийски сериали.

Децата ти са далеч – но са добре, това е най-важното. Чакаш ги за Коледа, но не си се разбързала да шеташ и декорираш. Някак Коледата ти бе задължение толква години поред… Чак се тревожиш дали ще понесеш суматохата, шума, многото хора. Толкова насериозно го вземаш измисления си проблем, че отиваш на концерт. Ей така да си припомниш какво е тълпа в екзалтация, децибели на ръба на оглушаването и адреналин от самата емоция, че виждаш идолите от пубертета си на живо, най-после.

Излязла си за момент от самотата, но тя те е вдъхновила да отпътуваш от пустия град и да отидеш сама на концерт, гримирана и облечена като типична метъл фенка. Нищо, че си вече на петия етаж в числото на възрастта.

На по-другата сутрин се събуждаш с все още заглъхнали уши, в комфорта на широкото си легло… с наслада усещаш тишината и безвремието тук, в самотата на къщата ти. Уханието на боите, на дървата в печката, на току-що изваденото пране.

Ароматът на самотата, която не подтиска, а вдъхновява….

Коментари

ваня каза:

Благодаря за прекрасния текст!

Коментарът е публикуван на 19 януари 2017 в 14:25

Оставете Вашето мнение:

Въведете показаните символи:

*

code