Rhamnia Bynata

Рамния Байната

натурална козметика с екстракт от облепиха

Блог

Аз съм тази, която той желае

§

silvia
„Никоя жена никога не ми е давала всички преимущества, от които се нуждая, а ти – ти ме подтикваш да вървя напред, да бъда себе си, да се пробвам във всичко. Ето защо те обожавам. Ето защо си изключителна жена.“ – Това е цитат от писмо на писателя Хенри Милър до любовницата му.

Изповедта му е толкова вдъхновяваща, че чак ми се приисква и аз да съм познавала тази велика жена. И всичко би било чудесно, само да не се прокрадваше думата „любовница“, нали?

Как така жена му го задушава, а пък, видиш ли, любовницата – освобождава

Да не си помислите сега, че имам намерение да влизам в нравоучителни проповеди за стоицизма на“ женената жена“ и нейните „преимущества“ и да я протипоставям на фриволността на „засуканата любовница“ и нейните „кусури“? Нищо подобно и обратното също. След като последната си статия посветих на „Балансирането“, осъзнах, че изобщо не съм се фокусирала върху онази важна част (за някои най-голямата част, за други не чак толкова, за трети направо незначителна, а за четвърти – същността на целия им живот) – Мъжа. Да, мъжът, съпругът, гаджето, партньорът на семейни начала, онзи, който е нашата официална половинка пред Бог и пред родителите, пред приятелките и съседите, бащата на децата ни, сиреч основният човек в живота ни, който, ако не балансираме добре, ще срине като природен катаклизъм цялата ни градена усърдно женска биосистема. Защо? Естествено, защото сме жени и дори и да не си признаваме всички, обожаваме приказките за принцове и принцеси, живели дъъълго и щастливо. За „дъъългото“ има много изписани статии. За любовта, която траела три години, за компромисите в отношенията с другия пол, за да издържи връзката и след трите години, но за „щастливото“ великите междуполови тълкуватели мълчат в своите премъдри хроники. Та в тази връзка, да се върна на любовницата. Чувала съм за много мъже, които са сменили три съпруги за 10 години. Любовницата, обаче, често ги държи в захлас дълго. Стоицизъм ли е това от страна на мъжа, вярност ли е, любов ли е, що ли? За мен обаче няма никакво съмнение – това е Свобода! Бог да поживи любовниците! Е, не, шегувам се, казах, че ще търся баланс, а не вкарване в рамки. А за мен е много ценно мъжът ми да не спира да ме желае, дори докато чевръсто слагам вечерята на масата.

Аз не съм просто някаква фурия, която профучава през живота. Аз съм бризът, който нежно кара кожата ти да настръхне

Докато бързам за всичките си безценни мигове от моя живот, аз оставам нежна и мила жена. Моята динамичност много лесно може да бъде объркана с недодялан опит за феминистично отстояване. В последното чудесно се намества профилът на жената, която иска, иска, но стане ли дума и мъжът й да поиска, се извърта на 180 градуса. Изведнъж за нея става неприемливо той да закъснява понякога след работа, да има хобита (като също да ходи на фитнес или на риба, или просто да прекарва добре с приятели). Тя всячески се „бори“ за личната си свобода, но минава като тайфун през човека до себе си, стане ли дума и той да „подиша“ малко. Но тук това да умееш да балансираш не е толкова важно, по-важното е умението да даваш свобода. Когато мъжът съзнателно създава усещане за несигурност у половинката си, много естествено е тя да проявява ревност, например. Само че когато заради някаква своя вътрешна несигурност или водена от „мъдрите“ съвети на майка си да не му дава много, много свобода, че „да си гледа той семейството“, тя изсмуче и последното зареждащо оазисче на любимия си, той най-много да си намери любовница. И нека! Че кой иска да минава през него ежедневно някаква фурия?

Държа на добрия си физически и психически тонус и не пренебрегвам грижата за външния си вид. Така всеки ден по малко „извайвам“ себе си. Затова имам енергия и самочувствие през целия ден,

а вечер като лек вечерен бриз се увивам около мъжа си – леко разхлаждаща, леко затоплена, доста стегната и приятно нежна на пипане… С кожа мекичка и сочна, току-що хидратирана с крема на голямата любов, голямата вяра в другия, голямото щастие да бъдеш споделен с някого, на когото би подарил и последната фибра от своето тяло. Често си мисля – ако аз имам нужда от свободата да се „извая“, то защо при мъжа ми да не е същото? Нима той също като мен не иска просто да е успешен човек във всичко? Та нали си го избрах някога точно затова – защото вярвах, че е мъж, който има много таланти? Защото той беше успешен в работата си, защото беше успешен сред жените, защото беше успешен сред приятелите. Що за егоцентричка бих била, ако му отнема свободата да бъде всичко онова, което съм харесала у него?

Свобода?! Е да де, ама той вече е женен мъж!

„Ти го пусни на свобода, пък после му търси дирите“ – казват в подобни случаи загрижените лелички. И после от къде идвали митовете за брачните „окови“? Оттук, но съвсем не са митове. Много хора (жени и мъже) мислят, че доказателството за любов е да ти дават, без ти да даваш. Но всъщност, май, е обратното. Когато ти даваш, тогава се случва всичко, тогава и получаваш. „Номерът“ е, според мен, да бъдеш тази фина вълшебница, която знае как да забърка любовен еликсир от тайните съставки. Моите тайни съставки са следните: щипка вдъхновение, произлизащо от мен, чаша устроени приключения, пак от мен, забърквам ги в тенджерка, пълна с обич и ги варя на тихия, сгряващ огън на уюта. Готовата смес му я давам, докато е топла, за да освободи въображението му. Накрая просто го… пускам да излезе с приятели. Мили дами, съгласни ли сте с мен? Нима няма по-хубаво от това да бъдеш Музата, при която мъжът иска да се завръща отново и отново, винаги, защото вие сте тази, която му: „е давала всички преимущества, от които се нуждая, а ти – ти ме подтикваш да вървя напред, да бъда себе си, да се пробвам във всичко. Ето защо те обожавам. Ето защо си изключителна жена.“

Силвия

Оставете Вашето мнение:

Въведете показаните символи:

*

code