Rhamnia Bynata

Рамния Байната

натурална козметика с екстракт от облепиха

Блог

Умението да балансираш

§

fascination
Баба ми имаше прекрасен брак. Продължи „докато смъртта ги раздели“, след повече от 50 години. Когато я питахме къде е разковничето за дългогодишната им любов с дядо, тя отвръщаше: „в компромисите“ и мъдро разясняваше какво точно означава да правиш компромиси. Нейната тайна беше в това „ти да се откажеш от някои неща, за да има мир и… разкош“.

На мен, обаче, тая работа с компромисите винаги ми се е струвала леко неясна, да не кажа, че си е направо порочна.

Първо, родителите и учителите те научават, че най-важно е никога да не се отказваш, после изведнъж, когато се излюпиш с пълнолетието, животът ти зашлевява първите шамари и някъде тук – измежду шамарите, идва и първото загатване за компромисите. Лека-полека на мястото на някогашния ти хъс за случване на живота се наместват компромисите. Искаше да учиш в художествената академия, ала татко ти постави някои условия и затова ти предпочете да запишеш икономика. После дойде и онзи хубостник – изтупаният, с лъснатите обувки, и ти избра него за съпруг пред дългокосия Пешо. Защо? Ще кажеш – нали и хипи вълната с лозунгите за свобода беше временно явление?

Днес съм една 34-годишна жена, която от всичко що преживя на тази земя, от всичките шамари и набиване с чук в земята (поради стърчене), разбра за себе си едно, че с годините натрупа нетърпимост към компромиси от всякакъв характер. В своето представяне се описах като
1.майка, 2.съпруга, 3.фитнес маниак и 4.професионалист редактор, 5.който готви за здравето на фамилията жива храна. Тоест, ежедневно се разтеглям в най-малко пет посоки. Често и в повече. Всеки ден! И не, нямам домашна помощница. И да, не ми е лесно!

Сега, може би, ще кажете „Щом ти идва в повече, откажи се от нещо. От децата не можеш, от мъжа…не искаш, но с фитнеса и работата можеш да направиш компромис… Те не са жизненоважни…“

И ако кажете това, мили дами, ще ме настъпите по мазола...

Защото горните най-малко пет точки, по които се раздавам всеки ден, са лично мой избор. Направила съм го с убеждението, че всичко е за добро и не се отказвам от него за нищо на света.

Но ако съм избрала да посвещавам доста време на любимите си хора, то времето за себе си го изисквам! Без компромис!

Ако ви се струва, че говоря врели-некипели, ще повдигна завесата и ще ви поканя в своя дом. Събуждам се всяка сутрин почти с изгрева (макар че по природа съм абсолютна сова, нощна птица), правя здравословна закуска – два броя, на децата – друга здравословна закуска; малко ароматно кафе за тонус; наред са малките – с приготвянето им за детска ясла и училище (къде ми е учебника, мога ли да взема камиончето в детската, не, не може да вземеш камиончето в детската, ама искааааамм, мамо, ще ми сплетеш ли косата най-накрая). В това време и мъжът ми има драма (Силве, защо сметката за ток е толкова висока този месец, къде са ми хапчетата за киселини, вчера малко ударих колата); ох, сега съм аз – вземам си душ за няма и пет минути, за още по-малко нанасям вълшебните си кремове: за тяло, за околоочния контур, за лице, пудра отгоре и руж, леко червило и съм готова; грабвам дамската чанта на рамо, в която, разбира се, има място и за чифт маратонки. Излизаме ето така: аз си нося кафето в пластмасова чашка в едната ръка, чантата ми е метната на едното рамо, бебешката раничка на другото, а в свободната ръка се настанява полуспящото ми малко ангелче, което обича да се глези на мама. Целувам мъжа си, после оставям безценните си съкровища на детска и училище и оттук нататък….

започва моят живот!

И като казвам моят, да знаете, че не давам муха да кацне на него! По отношение на личното ми време, съм непоправим егоист.

Тичам за животоукрепващата си безценна сутрешна тренировка в залата. Там се раздавам напълно, защото харесвам тялото си здраво и стегнато. На свой ред се раздавам в работата, защото искам да бъда по-добра, отколкото бях вчера. Да, наистина искам да съм добра в работата си, а не просто да правя нещо, за да помагам на семейния бюджет! За мен професионалното развитие е част от личностното и няма начин да се примиря с посредствено прекарване на деня в един офис.

Оттам бягам да взема децата и като се приберем, готвя вълшебната ( а, да! Един от изборите ми е да съм и вълшебница) си високопротеинова вечеря с много зеленчуци. След това намирам пролука да излезем на разходка в парка или да се видя с приятелки. А когато децата си легнат, с мъжа ми се отдаваме на някой хубав филм ;)

Това е. Денят ми е претъпкан и не се оплаквам!

Ако за баба ми ключът към щастлив живот се е наричал компромис, моето разковниче се нарича баланс. Или по-точно – умението да балансирам.

Всеки мой ден представлява волна програма по тънък лед. От една страна се старая да съхраня волността на танца си (което е целта на изпълнението), но през цялото време съблюдавам да не „прелетя“ по местата, където ледът е най-тънък и може да се пропука, а аз да падна в ледените води на компромисното езеро на посредствеността.
В него сутрин не закусваме, пием бързо еспресо на крак на спирката, след като сме станали късно и не сме имали време да се погрижим за външния си вид. На работа отиваме нацупени, недоволни и всеки ни е виновен, вечно сме уморени, защото се храним нередовно и с боклуци, които ни отнемат енергията, не спортуваме и тялото ни започва да атрофира. И накрая, като капак на всичко, обвиняваме децата и семейството си, че са ни отнели възможността да се развиваме.
Не, благодаря! Това не е за мен!

Така че към изборите си прибавям безкомпромисност и умение за баланс.

Старая се първото да сведа до минимум, а второто – да постигна на максимум. Това е една от малките ми тайни за красота. Криворазбран феминизъм? Не, просто жена, която не иска да се откаже от важните за нея неща. Тези неща, които ми дават индивидуалност. Те правят усмивката ми щастлива. Опитайте, може пък най-сетне да откриете, че имате всичко, за което мечтаете!

Любопитна съм да разбера вие какво мислите по въпроса и дали постигате баланс!

Обич и усмивки,
Силвия
silvi@bynata.com

Оставете Вашето мнение:

Въведете показаните символи:

*

code